В Национален парк “Рила” попадат резерватите “Парангалица”, “Централен Рилски резерват”, “Ибър” и “Скакавица”.

Съгласно заповедите за обявяването им, те са с обща площ – 16 222,1 хектара, от която 16 132,7 хектара гори и 89,4 хектара високопланински ливади и пасища. Резерватите представляват 20% от общата територия на Парка. В тях обект на строга защита са биотични комплекси с висока консервационна значимост. Резерватът “Парангалица” и част от “Централен Рилски резерват” са вписани в Списъка на биосферните резервати на ЮНЕСКО в рамките на програмата “Човек и биосфера”.

“Парангалица” е резерват от 1933 г. и е обявен само един ден след най-стария резерват в България – “Силкосия”. Името на резервата е древно и идва от гръцката дума “парангалос” означава забранено, завардено. Резерватът е разположен върху част от югозападните склонове на Рила, на площ от 1509 хектара. В него се опазват едни от най-старите смърчови гори в Европа, със средна възраст над 200 години. Те създават благоприятни условия за развитието на около 290 висши растения и много животински видове, защитени по закона и включени в Червената книга на България. От март 1977 г. резерватът е включен в Списъка на биосферните резервати по програмата “Човек и биосфера” на ЮНЕСКО.

“Централен Рилски резерват” е най-големият резерват в България и един от най-големите в Европа. Създаден е през 1992 г. с цел да се съхранят горски, субалпийски и алпийски екосистеми, образуващи уникален природен комплекс. Резерватът е пример за опазване на биологичното разнообразие в планините на Централна и Южна Европа. Площта му е 12 393,7 хектара и обхваща значителна територия около връх Мусала. Релефът във високите части е алпийски – скални зъбери, сипеи, прагове и др. В този резерват иглолистните гори от бяла мура и смърч са най-слабо повлияни от човека. В субалпийския пояс преобладават клековите формации. Високата консервационна значимост на резервата се определя от уникалната реликтна (съществувала в минали геологични епохи) и ендемична (с ограничено географско разпространение) флора и фауна. Многобройни са популациите на рилската иглика, петнистата тинтява, пролетното котенце, българското омайниче, крайснежното звънче. По северните склонове, над 2000 м. надморска височина, цъфти алпийската роза, един от малкото видове с вечнозелени листа в Рила. В “Централен Рилски резерват” стадата от диви кози са с най-голямата численост в България. Постоянни обитатели на резервата са мечката, златката, глухарът, лещарката, черният кълвач. В границите на “Централен Рилски резерват” е включен резервата “Маричини езера”, който запазва статута си на биосферен.

“Ибър” е обявен през 1985 г. с цел да опазва формациите от клек, както и находищата на реликтни растения и редки животински видове. Площта му е 2248,6 хектара. Обхваща северните склонове на билото на планината между върховете Ибър и Белмекен. Разликите в надморската височина на резервата обуславят наличието на разнообразни растителни видове. Установени са над 400 вида висши растения: рилска иглика, алпийска роза, трансилванска камбанка. Богата е и фауната на резервата. Районът се обитава от над 50 вида птици, някои от които застрашени от изчезване – скален орел и голям ястреб. Балканската ушата чучулига и пъстрогушата завирушка са глациални реликти и балкански ендемични подвидове. Глациални реликти има сред земноводните, влечугите и бозайниците. Разнообразието на фауната се допълва от мечката, вълка, сърната, лисицата, дивата свиня. Резерватът е и местообитание на локалния ендемичен подвид на лалугера.

“Скакавица” е един от малките български резервати. Площта му е само 70,8 хектара. Обявен е през 1968 г. Намира се в северозападния дял на Рила и е разположен между 1850 и 2050 м. надморска височина. Той е типично горски резерват, в който се опазват вековни гори от бяла мура. От защитените растителни видове тук се срещат планински божур, български омайник, златиста кандилка, златовръх, а от редките видове – планинска дилянка, северно еньовче, преходна мурава. Животинският свят е представен от сърната, дивата свиня, лисицата, вълкът, глухара, черният кълвач, сокерицата, усойницата, планинската водна жаба.  

За повече информация за Зона резервати, моля натиснете бутон Зони.